Гоце Делчев  - социалистът [*]

Академик Тодор Павлов

Реч, произнесена на 7. X. 1946 г. в Народния театър в София на тържественото събрание

  „А за постигането на всички тези успехи не малко му помагаше и неговото лично обаяние като патриот, хуманист и революционен учител и вожд. Гоце беше наистина една обаятелна фигура, дотолкова, че с пълно основание нашият поет Яворов в своята биография на Гоце, го нарича на едно място „хайдушко божество”. Имаше нещо наистина неотразимо обаятелно в този македонски „хайдутин революционер" и то, не само в неговия морален и идеен, но дори и в неговия физически облик. Прекрасно сложен, с чудно хубави черни очи, гъвкав, съобразителен, с неизчерпаема физическа и духовна енергия, с чудно, отзоваващо се на всяко народно страдание и болка сърце — той беше наистина личност, каквато рядко се среща в историята на народите. Не мога сега да си спомня, кога и при какви обстоятелства съм го виждал и дали това е станало в Македония или тук в София, но в моите детски спомени незаличимо се е запазил образът му, в сравнение с който неговият портрет, който виждаме тук, наистина не дава дори и приблизителна идея за великото, неизразимото очарование, което лъхаше от тоя дивен човек, станал една от най-прекрасните легенди на македонския народ. За него именно шумят привечер тайнствено и с неизразимо очарование вълните на Вардар и Егея; за него се открояват с вълшебната си синева в македонското небе снежните върхове на Шар и Пирин; за него се смълчават и тъгуват тъмните македонски лесове“

Има един интересен исторически факт, на който обикновено не се обръща нужното внимание. Думата ми е за следното. Двамата велики демократи-революционери на България—Христо Ботев и Гоце Делчев, на времето си се оформиха и работиха не само като велики демократи-революционери и борци за националната свобода на своите народи, но също така в една или друга форма и степен като социалисти. Ботев в България с не по-малко основание се почита както поради своя велик патриотизъм, така и за утопическия социализъм, а също и поради някои отделни елементи от диалектическо-материалистически характер в своите възгледи и с една дума като предтеча на научния социализъм у вас, чийто родоначалник по-късно след освобождението стана Димитър Благоев. Гоце Делчев пък, макар в зрялата си възраст да се оформи и прояви преди всичко и главно като велик стратег, тактик и организатор на македонското национално-революционно движение, не само на младини, като юнкер във военното училище, се прояви като социалист, поради което бе изключен от училището, но и до края на живота си остана тясно свързан с онези македонски национал-революционни дейци, като Яне Сандански, Никола Краев, Васил Главинов, Веле Марков, Димо Хаджидимов и др., които съставляваха в македонското национал-революционно движение социалистическото му крило.

Този факт не е случаен, разбира се а се дължи на редица условия от обективен и субективен характер. Преди всичко, той се дължи на обстоятелството, че и двете тези страни на времето си страдаха, макар в разни форми и степени, не само от турската икономическо-феодална и политическа система и от терора на тогавашните отговорни и неотговорни фактори, но също и от собствените си чорбаджии и експлоататорски и предателски среди и елементи, от една страна, и от друга страна, както от конкуренцията и империализма на западноевропейските капиталистически страни, така и от методите на експлоатация на зараждащия се тогава у нас капитализъм, който от своя страна се яви на историческата сцена доста късно, та не можеше да се развива нормално в съответните форми и темпа.

При тези именно условия, без да говорим за честите войни на Турция, които струваха на балканските страни доста скъпо, и под идеологическото влияние на идеите на Великата френска революция и на онази от 1818 год., а също и на западните утопически социалисти, както и на руските велики демократи, народници и утопически социалисти, бедните и средни селски, занаятчийски и търговски маси и главно произхождащите от тях народна интелигенция в процеса на своята пролетаризация се революционизираха до такава степен, че въпросът за националното освободително движение в известна форма и степен прорастваше в социалистическо от утопически характер. 

Невъзможно е в една къса реч като настоящата да се нарисува подробно тогавашното вътрешно и външно положение на Македония, но фактът е, неоспорен до сега от никого, че в Македония не само не бяха изчезнали условията, за които по горе бе споменато, но нещо повече, те именно сега се бяха развили още по-ясно във всяко отношение, така щото в македонското национал-революционно движение се създаде и разви по-нататък онова крило, което имаше социалистически характер. И не е случайно, следователно, че именно хора от това социалистическо крило, като Гоце Делчев, И. Карев, Димо х. Димов и др. станаха най-верните, най-преданите, най-честните и най-последователните македонски патриоти и борци за националното освобождение на своята страна. 

Няма да разглеждам сега въпросът защо Гоце Делчев, след като на младини явно се бе определил като привърженик на социализма, по-късно се прояви предимно като велик стратег, тактик и организатор на македонската национална революция. Разглеждането на този въпрос би ни завело много далече. В случая за нас е по-важно следното:

Първо. Социалистическата школа, която Гоце Делчев мина на младини, не остана без известно влияние върху по-нататъшната му революцонна дейност. Това влияние се изрази преди всичко в обстоятелството, че той търсеше и намираше най-верните си сътрудници и приятели все пак, имено в средата на национал-революционни дейци, които ние нарекохме по-горе социалисти и които от началото и до края останаха смъртни противници на всеки шовинизъм, на всеки върховизъм, на всеки монархизъм, а по-късно след смъртта на Гоце на фашизма.

Второ. Това влияние се оказа и факта, че имено у Делчев македонското национално революционно движение от началото и до края на революционната му дейност бе съчетано с важни социални проблеми и задачи, както в смисъл на радикално поставяне на въпроса за пълното

освобождаване на македонските селски маси от всички остатъци на турския феодализъм, т. с. преди всичко въпроса за земята, която трябва да принадлежи именно на трудещите се селяни, така и в смисъл на поставяне редица други социални проблеми, отнасящи се общо до трудещите се селски и градски маси, които проблеми в една или друга форма получаваха в идеологията и дейността на някои революционери социалистически характер, без обаче този техен социалистически характер да преминаваше и отричане или подценяване на демократическия национал-революционен характер на македонското движение. Доколкото пък по-късно някои от тия социалисти (говоря за тесните социалисти) стигнаха до определени сектански възгледи по македонския национален въпрос, тъкмо Гоце Делчев не може да бъде причислен към тях и не може, следователно, да бъде обвинен в левосектанство. Той допусна по-късно някои грешки от по-друго естество, за които ще стане дума по-долу, но общо взето се прояви още от начало и до края на своята дейност като един от най-последователните революционери, чието влияние се наложи и при формулирането на първоначалния устав на македонската вътрешна революционна организация.

Ето например, какво гласят първите членове от устава на Вътрешната македоно-одринска революционна организация:

„Чл. ВМОРО има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност, за извоюване политическа автономия на тия две области.

Чл. 2. Организацията се противопоставя на стремежите за дележи и за завоюване на тези области от коя и да е държава.

Чл. 3. За достигане на тая цел организацията се бори за премахване шовинистическите пропаганди и национални разпри, които цепят и обезсилват населението в борбата му против общия враг; действа за внасянето революционен дух и съзнание у населението и употребява всички средства и усилия за по-скорошното и своевременно въоръжаване на населението с всичко необходимо за едно общо и повсеместно въстание. Тя се грижи за културното и икономическо повдигане на организираното население и подпомага легалната му борба против турската власт.

В редица свои изказвания Делчев не веднъж бе подчертавал, че той и неговата организация се борят не срещу самите турски селски и градски експлоатирани маси, а само срещу властта и тиранията на султана, само срещу системата на експлоатация и потисничество над народните маси. В своята агитационна и организационна работа сред другите народностни малцинства в Македония Гоце Делчев не правеше разлика между македонци, куцо власи, турци и пр. Поради това, както отбелязва и Яворов в своите. „Хайдушки копнения", той бе просто боготворен не само от македонските, но и от другите народностни маси в страната. А това не бяха само думи от страна на Гоце и неговите съмишленици. Когато по време на Илинденското въстание се създаде първата национална и социална република в Крушево под председателството на национал-революционера и социалиста Никола Карев, тя не само в писмените си документи, но и в самите си дела подчерта тези именно схващания на вожда на македонската национална революция Гоце Делчев.

И ето, тъкмо тези разбирания и прояви на Гоце ни дават сега определено основание да го смятаме за предтеча на по-късния Народно-освободителен македонски фронт, който, под върховното водителство на великия син, учител и вожд на югославянските народи, легендарният Тито, най-сетне успя да реализира великата мечта на Гоце и на неговите сътрудници: създаването на свободна и суверенна Македонска държава, която именно свободно се самоопредели и влезе като неразделна федерална република в Титова федеративна Югославия. Не казвам, разбира се основател, а именно предтеча. Но нима това е малка заслуга? Нима това не е истинска слава и гордост както за самия Гоце, така и за целия, вече свободен македонски народ?

С тези си именно разбирания за характера и значението на Македонското национално революционно движение, Гоце Делчев се прояви и наложи като негов велик стратег, тактик и организатор.

За Гоце като стратег тук трябва да се отбележи преди всичко, че именно той най-последователно и неотстъпно се бори както против турската феодална икономическа и политическа тирания и господство, така и против великобългарския и всички видове и степени върховизъм и особено против всички опити на българския монархизъм да изкористи македонското национал-революционно движение за своята реакционна, династически и класови цели, като го впрегне в колесницата на германската империалистическа политика на „дранг нах остен" и го противопостави на руския и на другите славянски народи. В това отношение заслугите на Гоце са наистина исторически и запазват своето значение за нас и до ден днешен. Гоце, без никога да се бе отказвал по принцип от всяка помощ от вън, недвусмислено и не веднъж бе се обявявал срещу илюзиите за освобождаването на Македония чрез външна намеса, било от страна на съседните балкански държави, било от страна на някои велики европейски империалистически сили. Твърдо, последователно, неотстъпно той стоеше на гледището, че освобождението на Македония и ли Балканите от всяко феодално или империалистическо влияние, е дело на самия македонски и всички балкански народи. А по специално за освобождението на Македония тон смяташе, бидейки дълбоко убеден в това, че нейното освобождение може да дойде само по пътя на сериозното подготвяне и провеждане на всенародно въоръжено въстание, на чието пропагандиране и организиране той посвети всичките си сили, като най-сетне сложи геройски и своята прекрасна глава на 1 май 1903 год. при с. Баница, Серско.

Но като си бе поставил тази велика стратегическа, национална и социална задача, Гоце, в качеството си на тактик и организатор, се прояви като първокласен реалист. Известно е, че именно Гоце, а заедно с него и Никола Карев и други, се обявиха против решението на вътрешните и външните върховисти, начело с Гарванов и Борис Сарафов, за въстание. Той и други някои членове на ЦК на ВМРО свикаха в София специално заседание, на което солунското решение от януари 1903 г. бе отменено, защото, според тях, въстанието и политически и военно още не беше достатъчно подготвено. В последствие обаче върховистите, при непростимото „попустителство" на Даме Груев, решиха окончателно на конгреса в Смилево въпроса за провеждането и датата на Илинденското въстание, което, както това е всеизвестно днес, въпреки нечувания героизъм на революционните македонски маси, начело на които застанаха и другари на Гоце, като напр. Никола Карев и др., претърпя тежко поражение. Българският монархизъм и върховизъм се опитаха да използват именно това негово поражение, за да оплетат своята реакционно-монархическо-върховистка кошница, а сам Гоце, както казах вече, загина геройски още преди въстанието. Има, разбира се, редица сериозни основания да се предполага, че неговото загиване не беше случайно, а бе дело на гнусно върховистко предателство, макар последното да беше извършено по-специално за четата на войводата Гущанов, към която чета обаче по това време се беше присъединил и сам Гоце.

Като тактик Гоце Делчев се отличаваше също и със своето сериозно отношение към въпроса не само на въоръжената, но и за идейно психологическата подготовка на народните маси.

Той не веднъж не по един повод бе заявявал и подчертавал, че за да бъде въстанието успешно, народните маси трябва да бъдат достатъчно идейно и психологически подготвени, та да знаят за какво ще се. борят и да могат да издържат тежката и съдбоносна борба докрай. Разбира се, той никога не изпадна в просветителско опортюнистическо разбиране на революционната просвета и не схващаше просветната революционна работа като нещо откъснато от общото положение и задачи на страната и на революционното движение.

За да подготви всестранно народната революция и за да осигури военно-техническите, политическите и просветно-идейните ѝ предпоставки, Гоце проведе една титанична организационна дейност, която може да се равни окръзи и комитети, учеше, даваше нужните директиви, съдеше, ентусиазираше, вдъхновяваше, създаваше революционни кадри, участваше дори в техническото изготвяне на бомби и в пренасянето на оръжие и т. н. С тази си организационна дейност той събуждаше любов, ентусиазъм и готовност за борба и жертви в революционните народни маси, а у противниците си вселяваше истински страх и трепет, поради което те кръвно го ненавиждаха и не веднъж правиха опити да го унищожат физически.

------------

• Заглавието е на редакцията

• Със съкращения